Най-великите водачи могат да бъдат оприличени на мост.

Как стигнах до този извод можете да разберете в статията с подвеждащото заглавие 5 бързи трика за по-ефективно лидерство. А ако идвате от там, просто продължете да четете.

Естествено, на първо място трябва да се запитаме защо водачът следва да вижда себе си именно като мост. Причините са няколко.

Първата от тях е съвсем близка до ума и е свързана с разликата между мениджъра и водача. Въпреки че често ги използваме като взаимозаменяеми понятия, те изобщо не са. И разликата не е в някакво тайнствено обаяние, което лидерите имат. Разликата е във функцията на ролята. Както пише Джон Котър (John Kotter), задачата на мениджмънт функцията е да се справя със сложността на една организация, а задачата на лидерската функция е да управлява промяната. В този смисъл е възможно един и същи човек да е едновременно добър мениджър и чудесен лидер, но изобщо не е задължително. Дори напротив, повечето екипи днес са “overmanaged and underlead” (твърде управлявани и недобре водени), а компаниите и организациите ни изобилстват от хора на ръководни позиции, силни в мениджмънта на процесите, но слаби в ефективната комуникация и умелото ръководенето на промяната.

Именно по тази причина метафората с водача като мост е особено подходяща. Задачата на всеки водач е да заведе групата човешки същества, които води, до място, на което не са били. Но често в процеса на промяна има поне една огромна пропаст (тя може да е нежеланието на хората да се променят, разочарованието, конфликтите, разминаването в ценности и мнения за правилната посока, разликата в целите и т.н.). И, ако иска да заведе екипа си до крайната цел, водачът трябва да изгради мост над пропастта. Това, обаче не се случва, чрез въвеждане на нови административни процеси – случва се чрез изграждане на правилна култура. А тя е възможна единствено и само ако водачът я живее на практика – т.е. мостът към промяната е базиран на действията на самия водач. Така водачът не просто гради моста, той Е мостът.

Втората причина мостът да е подходяща метафора за водачеството е малко по-скрита и вероятно не всички ще я приемат веднага.  И тя е свързана с може би най-пренебрегвания фактор в съвременната концепция за лидерството – смирението на водача.

Доколко и защо то е от стратегическо значение ще обсъдим по друго време, но засега само ще се спрем на любимото ми определение за смирение, която ще ни заведе към смисъла на това водачите да виждат себе си като мост за другите. Смирението, пише Рик Уорън, е не да мислиш себе си за малък, а да мислиш малко за себе си. В този смисъл с когото и да е от истински въздействащите водачи през вековете да започнем разговор, ще открием едно и също – те мислят малко за себе си, а успеха си измерват през успеха на хората, които водят. Подобна е и концепцията за невидимия водач, формулирана от Лао Дзъ:

„Най-добрият водач е невидимият водач, онзи, за чието съществуване хората едва подозират. След него е водачът, който е обичан и хвален.

След това идва онзи, от когото се боят.

А най-лошият водач е онзи, когото презират…

Когато най-добрият водач завърши задачата си,

хората казват: „Невероятно: успяхме, справихме се сами!“

В този смисъл основната движеща сила и единственото измерение на успеха на истински великите водачи се превръща това хората им да стигнат до мястото, към което ги водят. На пръв поглед тази идея, особено в нашето време на краен индивидуализъм, ни звучи плащещо и дори скандално: нали така личността на водача ще бъде пренебрегната. Но нека помислим за момент – има ли всъщност, дори в бизнес контекст, друг мерител за успеха на един лидер освен постигнатите цели и резултати? И може ли който и да е лидер да постигне нещо наистина велико само със собствените си усилия?

Честният отговор и на двата въпроса е „Не, разбира се!“. Така че, за да сме истински ефективни водачи, смирението и фокусирането върху успеха на хората ни е неизбежно – дори и само заради личния ни успех, който е невъзможен без мотивиран и целеустремен екип. Без хората си водачът е нищо – неговата стойност идва от състоянието, в което се намират хората му.

Затова и водачът става мост. И основният му фокус пада върху това хората от екипа му да стигнат на място, където ще бъдат истински способни да постигнат поставените им цели, защото това е единственото, което му гарантира реален успех като водач.

Кои са четирите стълба на моста на успешното водачество можете да видите в материала Четирите стълба на ефективното лидерство.