Как да водя една група хора добре? Този въпрос Тони Дънджи (Tony Dungy), един от най-успешните треньори по американски футбол и първият цветнокож треньор, спечелил Супербол, определя като един от най-централните в своя живот.
Когато преди няколко години попаднах на книгата му Quiet Strength, бях удивен. Супер успешен човек, със световно признание и успехи в спорта, и едновременно с това играещ играта на лидерството по различни правила. Толкова различни всъщност, че ако бъде сравнен с повечето от останалите известни лидери в света, ще изглежда сякаш съществуват в абсолютно паралелни, недокосващи се светове. Помня как почти магнетично ме привлякоха скромността му и любовта му към другите, толкова крещящо различни от самовлюбеното себеизтъкване на масата лидери от ерата на селф-брандинга, от които вече май на всички ни се повръща.
Докато четях за отношението на Тони Дънджи към хората, към признанието, към провалите, към битките, си казах, че искам и моята сила като лидер да бъде „тиха сила“. И точно като него да се науча да откривам най-големия си успех в успеха на онези, които водя.
Така започна осъзнатото ми търсене на „събеседници“, от които да уча правилата на този нов тип лидерство. Откакто прочетох Quiet Strength, проведох десетки „разговори“ с още много велики умове. С Робърт Грийнлийф обсъдих идеята за слугуващото лидерство (servant leadership); повървях с монаха на Джеймс Хънтър и подслушвах съветите му към мениджъра, неизменно дадени преди изгрева на слънцето; разходих се в галерията на портретите на великите характери, докато кураторът Дейвид Брукс ми разказваше по нещо за всеки от тях; поприказвах с Лао Дзъ за силата на невидимия водач; срещнах се дори с Христос, когото попитах как превръщаш екип от неуки рибари в основатели на движение, което променя света.
Ако изобщо сте стигнали дотук, вече най-вероятно сте разбрали, че заглавието на тази статия е силно подвеждащо, чист click-bait. Защото никъде при разговора си с дълбоките умове не открих бързи решения и „трикове“ за това как да водиш една група хора добре. С колкото повече от тях „говорех“, толкова повече осъзнавах, че в ерата на бързата храна неусетно сме започнали да купуваме и бързи идеи от плитки умове. Вместо това виждах едни и същи принципи отново и отново – и, колкото и да е странно, истински въздействащите водачи, чието дело остава най-дълго в историята, не бяха най-могъщите, нито най-известните, нито дори най-талантливите. Те бяха изненадващо скромни, загрижени за другите, с несравнима вътрешна сила и дълбочина, и всичките им усилия сякаш бяха насочени към това техните хора да успеят.
Така започнах да търся най-подходящата метафора за технологията на истински успешното лидерство. И докато го правех, си спомних за едно от миналите издания на младежкия фестивал The Bridge, който заедно с група великолепни човеци организираме вече повече от десетилетие. Онова конкретно лято по случай рождения ми ден екипът на фестивала създаде видео, озаглавено „Човекът – мост“. В него всеки разказваше нещо, с което съм го подкрепил или вдъхновил. Тогава на брега на Дунава изпитах несравнимо чувство на удовлетвореност и дори едно леко усещане, че ако всичко свършеше там в онзи момент, животът ми е нямало да бъде напразен. Спомняйки си за този вълнуващ момент, си дадох сметка, че знам какво всъщност е успешният водач.
Той е човек – мост.
На раменете на тази метафора постепенно се оформи моят личен модел за технологията на успешното лидерство. В него вплетох наученото от практическия ми опит с воденето на разнообразни (по размер, състав и цел) групи хора и осмисленото от разговорите ми с дълбоките умове. И искрено се надявам да послужи за вдъхновение на всеки, който се докосне до него.
За да разберете модела в дълбочина, прочетете първо Мост: Метафора на най-успешния лидер и после Четирите стълба на ефективното лидерство.
