„Как се справяте с хора с фиксиран начин на мислене?“, ме попита една от дамите в аудиторията. И след като въпросът й накара всички 50 жени лидери в залата да притихнат, бях сигурен, че отговорът живо ги вълнува.

Бях поканен от Hewlett Packard Enterprise’ s Women at Work team, за да взема участие в панелна дискусия за обогатяването на нашето мислене и учене през целия живот. Дискусията беше част от годишното им събитие за Female Talent Event – чудесна инициатива, която има за цел да даде възможност на жените на ръководни позиции в компанията да развият пълния си потенциал.

Как се справяте с хората с фиксиран начин на мислене? Какъв страхотен въпрос, нали? Бях готов с отговорите си – вдъхновете ги, предизвикайте ги или просто ги оставете, ако не се променят… Но точно когато отворих устата си, разбрах, че нещо липсва. Така че вместо да давам стандартните отговори, почувствах, че трябва да поискам пояснения:

– Какво имате предвид под “фиксиран начин на мислене, – попитах дамата.

Някои се засмяха – “Човече, сериозно ли? Поканен си да обсъждаме точно това, а не знаеш какво означава?!”

– Не е ли ясно?, – каза дамата и ми даде своята дефиниция.

– Не, не, чакай, – друга дама се включи в разговора. – Не мисля, че да имаш фиксиран начин на мислене означава точно това –  и сподели съвсем друга идея.

Изведнъж всички изглеждаха объркани – нима обсъждахме цяла сутрин как да се справим с даден проблем, преди да сме се съгласили какъв точно е той?

Вярването, че всички разбираме идеи и дори простички думи по еднакъв начин, е най-честата грешка в комуникацията. Това е причината за повечето неразбирателства и конфликти. И колкото по-високо по лидерската стълбица се изкачва човек, толкова дълбока става фрустрацията и по-висока цената за такава простичка и лесна за отстраняване грешка.

Продължихме с дискусията, но в дните след това в ума ми се връщаше идеята за “фиксирания начин на мислене”. Липсваше нещо. Нещо голямо. Но не го намирах… До момента, в който го открих.

“Моят баща е човек с фиксиран начин на мислене”, бях казал по време на дискусията. Много дами в аудиторията се припознаха в ситуацията – не сме ли съгласни всички с това? Очевидно е – повечето от нашите родители като че ли принадлежат към хората с “фиксиран начин на мислене”. След дискусията се прибрах вкъщи и се замислих какво всъщност бях казал. 

Баща ми е с “фиксиран начин на мислене”? Наистина ли? Преди 30 години той беше един от най-активните борци срещу комунизма, бизнес лидер и иноватор в сферата си. Създател на успешна компания по време на една от най-тежките финансови кризи, които България е виждала. Уважаван както от колеги, така и от приятели.

В стремежа си да подредим живота си, сме склонни да слагаме нещата в кутии. Когато подреждаме гардероба – купуваме си нови кутии за дрехите. Подреждаме ли чекмеджето в кухнята – кутии за подправки. Кутиите са полезни – подреждат живота ни и скриват бъркотията.

Проблемът е, че автоматично сме склонни да правим същото с хората.

Взаимоотношенията ни са толкова сложни и хаотични, че си мислим, че ако поставим другите в кутия, животът ни ще е по-лесен.

Успешните хора слагаме в една кутия. За тези, които постоянно се съгласяват с нас – хубавичка розова кутия. Тези, които не го правят – е, те отиват в грозна кутия, която не искаме да виждаме повече.

Това ни кара да се замислим в какви кутии ни поставят другите.

“С фиксиран начин на мислене” не е нищо повече от поредната кутия. А ум, пълен с кутии, не е нищо повече от тъмно мазе, в което нито слънчева светлина, нито свеж въздух могат да проникнат.

Защото хората не могат да бъдат поставени в кутии. Не можем да прикрием бъркотията в нашата природа. За да се разбираме добре с хората, трябва да спрем да се държим като вманиачена домакиня и да заприличаме на опитен моряк.

Само докато навигираме из дълбоките води на човешките взаимоотношения, можем да се наслаждаваме на красотата на залеза над спокойното море и същевременно да преодолеем яростната буря.

Ако искаме да намерим правилния отговор на въпроса “Как да се справите с хора с фиксиран начин на мислене?”, спешно трябва да започнем да вадим своите собствени мисли от кутиите, в които сме ги напъхали. Да започнем да се справяме с хората с фиксиран начин на мислене така, както бихме се справяли с хората с нефиксиран начин на мислене – и едните, и другите са просто хора.

В момента, в който извадим някого от кутията “С фиксиран начин на мислене”, ще се изненадаме какви богатства от опит, истории и житейски уроци ни очакват. Само в подобно дълбоко взаимоотношение можем да осъзнаем, че бремето от предишни провали е това, което ги спира да поемат нови налудничави рискове, и болката от старите им рани им пречи да растат. И едва когато разберем това, ще сме способни да им дадем единствените неща, които помагат на човека да се променя и развива – неосъдителна любов и търпеливо разбиране.

Иначе, знаете ли, няма да мине много време преди участниците в друг дискусионен панел да чуят нашите деца да казват:

“Баща ми е човек с фиксиран начин на мислене…”