Ако се занимавате с комуникации и не сте чували името на Карл Роджърс, е време да се поправите. Често е наричан бащата на хуманистичната психология. Роджърс е и човекът зад някои от най-големите прозрения в междуличностната комуникация през ХХ в. Психоаналитик и учен, той пръв слага нуждите на пациента в центъра на вниманието и с това променя изцяло начина, по който се осъществява психологическата терапия. 

“Сигурно се питате защо психоаналитик се занимава с въпросите на комуникацията”, пише Роджърс в една от своите статии, и допълва: “Истината е, че самата психоанализа изследва основно проблеми, свързани с комуникацията. Моят стремеж не е просто да говоря по темата комуникация, а да реша проблемите, които изникват, когато общуваме”. 

Карл Роджърс допринася с някои от най-вдъхновяващите идеи за ефективна комуникация на нашето време, които може да бъдат открити в неговите книги. 

С огромна радост Ви представям 5-те най- ключови от тях.

Идея 1: Комуникацията трябва да носи израстване

“Сигурен съм, че ще ме разберете правилно. 

Бих предпочел общуването ми да насърчава развитието, както моето, така и на другите. Искам да избегна тези комуникационни преживявания, в които и аз, и другите се чувстваме засрамени.”, казва Рожърс.

Елементите на междуличностната комуникация, които допринасят ключово за развитието на човека са: способността да слушаш съзнателно; дълбоко удовлетворение от това да бъдеш разбран; способност да бъдем по- истински, което от своя страна води до повече истинност от другите и по-голяма свобода да даряваш и получаваш любов. Искрените взаимодействия на думите и действията между хората са основополагащи в ефективната комуникация.

Идея 2: Слушайте отвъд думите

“Разбрах, че просто слушането много внимателно, е важен елемент от това да бъда полезен. И така, когато се съмнявам какво трябва да направя по някакъв начин, просто слушам. И ми се стори изненадващо, че такова пасивно взаимодействие може да бъде толкова полезно…

Знам защо ми е приятно да чуя някого. Когато наистина чуя някого, аз се свързвам с него; това  обогатява живота ми. Затова творческото, активно, чувствително, емпатично, неосъдително слушане за мен е изключително важно в една връзка.”

Слушането има последствия. Когато наистина слушам човек, чувам не само думите му, но и самият него и когато казвам, че разбирам личността му, много неща се случват. Най-напред виждам пред себе си благодарен поглед. Човекът се чувства освободен и иска да ми разкаже повече за своя свят. Той става по-отворен към процеса на промяна.

Удивително е как отговорът на повечето предизвикателства в комуникацията се крие в нещо толкова просто. Слушане. Как обърканата мисъл на човек би могла да се превърне в последователно, структурирано изказване когато някой бъде изслушан. Този недостиг на информация се дължи на феноменът неактивно слушане”. Често се среща както сред колегите Ви, така и сред приятели или  семейството. Истинско удовлетворение е да знаеш, че разговаряш с някого, който освен, че чува думите, които изричаш, слуша силата, емоцията и енергията, които влагаш в тях.

Идея 3: Всеки иска да бъде чут и се фрустрира, ако това не се случи

Чувствам се изключително фрустриран, и затворен в себе си в моменти, в които се мъча да изразя нещо в което дълбоко вярвам. Нещо, което е част от моя личен, вътрешен свят, а другият човек не ме разбира… Когато се осмеля да споделя нещо, което е изключително лично с човек до мен и не бъда разбран, преминавам през много подтискащ и самотен процес.

Ако всеки ден общуваш с много хора, моментът в който можеш да затвориш съзнанието си и да не приемаш информация от външния свят е този, в който си сам. Често се случва да имаме усещането какво точно ще ни каже човекът срещу нас, затова просто не го слушаме. Създаваме си впечатление, че сме чули това, което ние самите искаме. Така посланието към нас бива пречупено от нашата собствена мислена призма.

“Това събужда  гняв, объркване и разочарование.”

Идея 4: Автентичността е критична за добрата комуникация

Истинността е фундаментална основа за най-доброто общуване.

Очевидно е, когато човек не се крие зад фасада си, а говори дълбоко от душата си. Да общуваш с цялата си същност и съзнание е неотменно важно умение.

“Когато това се случи, аз скачам да го посрещна. Искам да срещна този истински човек.

Когато си позволя да бъда предразполагащ и истински, често помагам на другия.”

Идея 5: Любовта като основна разменна монета в комуникацията

“Тази област на моето обучение в междуличностните отношения е бавна и болезнена за мен. Чувствам се изпълнен с истина, когато мога да пренебрегна фактите или да си позволя да почувствам, че някой се грижи, приема ме, възхищава ми се или ме награждава. Предполагам, че заради миналото си, изпитвах затруднения в този процес. Дълго време почти автоматично се опитвах да отстраня всички положителни чувства, насочени към мен. Моята реакция беше: “Кой, аз? Не можете да се грижите за мен. Може да харесвате това, което правя, или моите постижения, но не мен самият.

Чувствам се обогатен, когато мога наистина да се грижа за друг човек, да обичам и когато мога да оставя това чувство да го залее. Подобно на много други, аз се страхувах да изложа чувствата си на показ. – Ако се грижа за близкия, той може да ме контролира. – Ако обичам, то се опитвам да контролирам любовта си. Мисля, че съм изминал дълъг път към развитието си в това отношение. Подобно на моите клиенти, аз също бавно научих, че нежните, позитивни чувства не са опасни нито да се изразяват, нито да получават.”

Ето един пример, който се отнася до приемането и даването на любов. Става въпрос за един правителствен ръководител в група, в която участвах, човек с висока отговорност и отлично техническо обучение като инженер. На първото събрание на групата той ми направи впечатление,а мисля, и на другите, като студен, самотен, малко горчив, обиден и циничен човек. Когато говореше за това как ръководи офиса си, изглеждаше така, сякаш беше „по книгата“, без никаква топлина или човешко чувство. В една от ранните сесии той говореше за жена си и един член на групата го попитал: „Обичаш ли жена си?“. Ръководителят замълча за момент. Въпросният член каза: – О.К. Това е ясен отговор. Изпълнителният директор каза: “Не. Чакай малко. Причината, поради която не отговорих, беше, че се чудех дали някога съм обичал някого?” Не мисля, че някога съм обичал някого.

Няколко дни по-късно той слушаше с голям интерес, тъй като един от членовете на групата разкри много лични чувства, пораждащи изолация и самота и говореше за степента на живот “зад фасадата”. На следващата сутрин инженерът каза: “Миналата нощ си помислих за това, което ни каза. Дори плаках малко. Не мога да си спомня колко време е минало, откакто плаках, и наистина почувствах нещо. Може би това, което чувствах, беше любов.”

Не е изненада, че преди да приключи седмицата, той е обмислял различни начини да отгледа своя растящ син, на когото той поставя строги изисквания. Започнал е наистина да оценява любовта, с която неговата съпруга го дарява.